През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-прочутите поети в средновековен Китай.
Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава висшата чиновническа степен „дзиншъ“, която му дава възможност да заема през следващите 30 години високи държавни постове в империята. От тематично разнообразната му поезия най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, обект на настоящия превод, в който с много любов и симпатия, на места шеговито, той описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време, поетът не крие своя гняв към корумпираните чиновници, виновни за страданията на обикновените хора. Цикълът е написан през 1186 г., след оттеглянето му от дворцова служба, в дом край Каменното езеро, в покрайнините на Суджоу.
Един от жанровете в китайската класическа поезия са четиристишията „дзюе дзю“, или т.н.„пресечени строфи“, които са пет- и седемсловни, със съответната цезура след втория и четвъртия йероглиф във всеки стих и строго изразена композиция (начало – развитие – обрат на темата – заключение).
Фан Чън-да претворява темата в седемсловни четиристишия, с голямо майсторство и с рима на първия, втория и четвъртия стих – аава, която съм опитал да предам до известна степен, без да накърнявам смисъла и красотата на неговата поезия.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
