Всички се стремим към щастието, но до колко сме отворени за него, до колко сме готови да му позволим да се развие, да изпълни и да осмисли живота ни?
Дали гледаме на него като на дар, който получаваме без усилия или като на чувство, което съзнателно изграждаме чрез самодисциплина и честност спрямо самите себе си?
Какво ни мотивира, когато се събудим сутрин, да бъдем нетърпеливи в очакване на новия ден? Какво осмисля целите, които си поставяме?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
