Там-тарам, там-тарам... Вървял един войник по пътя, преметнал пушка през рамо. На гърба му - изтъркана раница, а в нея - нищо за ядене! Червената му униформа отдавна била загубила цвета си и в джоба й нямало пукнато петаче.
Било зима. Вятърът виел в полето и почвало бавно да се смрачава. Жан - така се казвал нашият герой - вдигнал яката на куртката си и нахлупил кепето си до ушите. "Бррр, че студено!", казал си наум и пришпорил крачка.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
