Когато през април 2002 г. излезе книгата ми за полицая Никола Христов Гешев, читателите се изненадаха. Един даже ме заплаши с нож в Клуба на журналистите. Оказа се, че "собственоръчно е застрелял Гешев, баш на 9 септември 1944 г." Значи, някой все още се бои от "живия" Гешев. Други ме обвиниха, че си измислям, притежавали архивите на царската полиция, дори записките и дневниците на самия Гешев. А той не е водил такива. Намери ме и инженер-химик Елисавета Панева, родсвеница на Гешеви, енергична и умна жена, която продължава да търси истината за семейството. Тя останала доволна от книгата ми, показа грешки, направи допълнения. Оставам и признателен!
Вече половин век човъркане в остатъците от миналото, интересът на четящите и към двете издания на книгата, които отдавна се изчерпаха, както и новите факти, за сетен път показват, че такива като Гешев са необходими на България и днес!...
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
