Наричаха я "Българската Агата Кристи". Заради творбите ѝ с криминален сюжет. За разлика от именитата англичанка, тя включваше увличащата криминална интрига, за да разкрие най-сериозните политически, икономически, нравствени и социални проблеми на времето.
Наричаха я "Живата съвест на времето". Заради куража ѝ да навлиза в най-взривоопасните зони на обществото, за да опише събитията и хората такива, каквито са.
Наричаха я "Сърцевед". Заради завладяващо разказаните истории за най-съкровеното у човека: любовта, страданието, амбицията, самотата… И заради неизменния ѝ позитивизъм и оптимизъм!
Тази книга няма претенциите да е биографична, документална или пък епитафия. Донка не би си губила времето с подобни четива! Но вероятно с присъщото си детско любопитство би искала да надникне във възприятията на приятелите и познатите си.
Всеки един от спомените в сборника е късче от "пъзела Донка Петрунова". Нещо като константа или неизвестно в едно сложно криминално уравнение. По изграждането на каквито сюжети си падаше и нашата незабравима героиня!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
