Георги Константинов е един от най-популярните съвременни български писатели и поети. Роден е през 1943 г. в град Плевен. Автор е на над 30 стихосбирки и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. Работил е като заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“, главен редактор на списание „Родна реч“ и главен редактор на списание „Пламък“. Народен представител е в Седмото Велико народно събрание. Бил е заместник-министър на културата и главен секретар на Съюза на българските писатели.
Той е и дългогодишен председател на българския ПЕН клуб.
„Хермес“ издава детските му книги „Приключенията на Туфо Рижия пират“, „Приказки за Румпи-Румп“ и „Папагалчето Браво“ като част от серията „Златно перо“.
Георги Константинов е носител на националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
„Хермес“ издава и стихосбирката му „Любовно разписание“.
По негови стихове са създадени десетки песни, като „Обичам те дотук“ и много други.
Сега Издателска къща „Хермес“ представя новата му книга – „Човек за споделяне“. Тя включва шестнадесет истории, които Георги Константинов определя като „споменна проза“. Авторът споделя, че си е водил личен дневник в продължение на тридесет години, в който записвал своите преживявания, впечатления и чувства. В тези истински истории той говори за отчуждението между хората, безразличието към съдбата на другия, разказва действителни, макар и понякога болезнени преживявания. Дава много обективна оценка на себе си и на личността си, признавайки както силните, така и слабите си страни, разкрива какво е значението на читателите за поета и творбите му. Константинов определя искреността и чувството за истинност като най-големите достойнства на „Човек за споделяне“, които ще направят книгата достъпна за читателите.
Чувството за истинност е много важно и за споменните страници, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам, че то винаги е съпровождало и моя делничен живот...
Почти половин век е изминал от излизането на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви, колко много залези!... Вярвам, че споменатото чувство за истинност движи и моята самоделна лодка. Не убеждавам нито себе си, нито другите, че тя е стигнала велики брегове. Сам си знам, че не е лесно да преплаваш цялото море със самоделна лодка! Но с нея много пъти съм плавал през истински вълнения!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
