Писани буквално в две хилядолетия – 1969 г. и 2001 г. – двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет – границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на „Соларис“ и „Тежестта на скафандъра“ са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години – 1960-1961.
„Тежестта на скафандъра“ престоява дълго в издателствата, защото комунистическото книгоиздаване е стъписано от „твърдата“ фантастика на Дилов – жанр, напълно отсъстващ по онова време у нас.
„Да избереш себе си“ пък се доближава, макар и по един диловски – ироничен и еротичен – начин до класическите сюжети на киберпънка. В търсенето на безсмъртие човекът се превръща в машина, принуден сам да определи новите граници и закони на човечността и – най-трудното – сам да си ги спазва.
Любен Дилов-син
Любен Дилов(25.XII.1927 – 10.VI.2008)е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
