Прибалтийските държави привлякоха по-настойчиво вниманието на света едва след възстановяване на тяхната самостоятелност през 1991 г. При това неизменно интерес предизвикваше най-вече обособяването им извън разпадналия се Съветски съюз. За първи път се предлага цялостен обзор на политическото, икономическото и общественото развитие на прибалтийския регион от ХІІ век до наши дни. Представен е и характерният облик на литературата, изкуството и образователното дело. Историкът проф. Михаел Гарлеф набляга на корените на естонците, латвийците и литовците, които отвеждат далеч назад във времето и предопределят мястото и ролята на тези, макар и малки, страни като връзка между Изтока и Запада. Той разкрива различията от политическо, икономическо и културно естество, но и сходствата, които се умножават с възникването на национални държави след Първата световна война. Трите народа, които са запазили своята идентичност и съзнанието за едно изпълнено с превратности и поуки минало, днес полагат храбри усилия, за да заемат достойна позиция в общността на Стария континент.
Проф. Михаел Гарлеф е роден през 1940 г. в Кил, завършва германистика и история на Източна Европа в Хановер, Марбург и Кил. От 1969 г. е доктор по история на Източна Европа и асистент по история в Университета в Кил. В периода 2000-2004г. е директор на Федералния институт за култура и история на немците в Източна Европа. От 2002 г., професор в университета в Олденбург.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|