През пролетта и лятото на 2014 г. хората по целия свят с безпокойство, тих ужас, съчувствие и известен страх за самите себе си следяха как епидемия на вируса Ебола се разпространява в три размирни държави в Западна Африка – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, а след това се пренася със самолет в Нигерия. След като се бе спотайвала с месеци и бе взела десетки жертви, болестта се разрази през август същата година и започна да трупа стотиците си жертви седмица след седмица. Дотогава вече бе прераснала в най-сериозната епидемия в цялата история на тази странна и смущаваща болест. Разказите за ебола от 2014 г. бяха така интригуващи и ужасяващи, че се състезаваха със заглавията за скорошните събития в Сирия, Украйна и Ивицата Газа.
Но епидемия на болестта ебола е много по-различна от потресаващите събития в политиката и войната – тя е по-трудна за описание, по-зловеща. Вирусът на ебола се вижда само под електронен микроскоп или когато патогенното му действие се прояви. Вирусът няма лице. Няма политически пристрастия. Той като че ли убива чрез ангела на смъртта по подобие на десетата библейска напаст от втора книга на Стария завет.
Последната представа е подвеждаща. Ебола не се причинява от ангел на смъртта – вирусът е обвит в тайнственост, но не е свръхестествен. Това е просто вирус, който е незабележим извън човешкото тяло, но веднъж попадне ли в него, става изключително пагубен. През 1976 г. един смъртоносен вирус изпълзява от гората на Конго. Появява се така внезапно, както и изчезва, без да остави дори следа.
През следващите четири десетилетия Ебола спорадично се появява, като всеки път оставя след себе си опустошение. Може да убие до 90% от жертвите си. Между епидемиите вирусът се крие дълбоко в дебрите на джунглата и е невъзможно да бъде проследен. В ход е търсенето на неуловимия животински резервоар на Ебола. А докато не го открием, вирусът ще продължава да вилнее.
Утвърденият писател и изследовател Дейвид Куомън се сблъсква за пръв път с Ебола, докато пътува из джунглите на Габон, придружаван от местни хора, чието село е покосено от скорошна епидемия. Тук той разказва историята на вируса – миналото, настоящето и неизвестното му бъдеще.
Дейвид Куомън (р. 1948) е американски журналист, писател и изследовател. В продължение на петнайсет години списва рубриката „Природни закони“ в списание „Аутсайд“. Негови статии се появяват и на страниците на „Нешънъл Джиографик“, „Харпърс“, „Ролинг Стоун“, „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ и други периодични издания. Работата му включва пътувания из джунгли, планини, отдалечени острови и блата.
Живее в Монтана със съпругата си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
