Интригуващо изследване на българската еврейска общност, която след Втората световна война се дели на две – повечето отиват в Израел, но някои остават в социалистическа България. Даниела Колева е проследила съдбата на тези хора от едно поколение, които политиката разделя за цели десетилетия.
В книгата са събрани спомени на 38 български евреи, родени (с две изключения) преди началото на Втората световна война, но поели в различни посоки след нейния край. Някои от тях са последвали пътя на мнозинството от българското еврейство към новата държава Израел. Други са останали в родината си. Какво си спомнят хората от една и съща общност, повечето от които принадлежат към едно и също поколение, но са изживели по-голямата част от живота си в различни държави, при това оказали се от двете страни на Желязната завеса? Как са се съхранили връзките между близки хора на далечно разстояние, географско и политическо? Как изглеждат едни и същи събития, видени “от тук” и “от там”? Как различните реалности и различните идеологии моделират личните разкази? Дали и как промененото настояще променя погледа към миналото?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
