Той е роден на 10 май 1877 г. в семейство на занаятчия. Завършва трикласното училище в родния си град, а след това IV
клас в Битоля, където негови учители са Гьорче Петров и Пере
Тошев. През 1895 г. постъпва ученик в Солунската българска
гимназия, която завършва през 1898 г. Като ученик встъпва в редовете на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е връзката между Даме Груев и ученическия
революционен кръжок, а в квартирата му се съхраняват оръжие и
взривни вещества. След дипломирането си е учител в Прилеп и
началник на революционна група. Като учител в Крива Паланка
(1899-1900), Кратово (1900-1901) и Куманово (1901-1902) е ръководител на местните революционни комитети, а в Кратово работи и съжителствува заедно с Тодор Александров. През август
1902 г. е арестуван и осъден на 101 г. затвор. Лежи в затвора
„Куршумли хан" в Скопие, откъдето е амнистиран и освободен
през февруари 1903 г. Пристигнал в родния си град, той веднага
се включва активно в подготовката на населението за предстоящото въстание. Подгонен отново от турските власти, бяга в четата
на Борис Сарафов и заедно с нея се отправя за България. По време на едно сражение се отделя от другарите си, но с помощта на
хора от организацията, успява да премине в Сърбия и оттам в
София. Тук се записва студент по математика в Софийския университет „Климент Охридски". Членува в студентската „Прилеп-
ска спомагателна дружба", която извършва благотворителна дейност. По време на Балканската война е командир на нестроевата
рота при 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война (1915-1918) служи в 3 пехотен
Македонски полк. По-късно е назначен за председател на специалната комисия по прехраната в Скопие, а впоследствие е чиновник за специални поръчения в скопското губернаторство. Установява се в Пазарджик, където е дългогодишен учител по математика в местната гимназия. Активно участвува в дейността на Илинденската организация и е избиран за делегат на всички нейни конгреси. Умира на 14 юли 1943 г. в гр. Пазарджик.
Своите спомени Владимир Карамфилов пише откъслечно и
фрагментарно, с много повторения на случки и събития, което ги
прави трудни за систематичното им подреждане. Отделни части от
тях той е публикувал в „Илинден 1903-1922. Сборник в памет на
голямото македонско въстание", с. 94-99; „Илинден 1903-1926.
Сборник ...", с. 78-86; „Илинден 1903-1927. Сборник...", с. 102-112.
В настоящето издание са включени, освен спомените му и част от
огромния му архив (писма, документи и снимки), който се съхранява в Централния държавен архив. Запазени са езиковите и стилните особености на автора, като само е осъвременен правописът и
са поправени правописните грешки.
Борис Йорданов Николов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
