Когато е жизнерадостно и лъчезарно 16-годишно момиче, Едуарда О"Бара получава диабетна криза и изпада в кома. Това става на 3 Януари 1970 година, след като е била болна от грип.
Преди да потъне в десетилетния си сън, тя се обръща към майка си с думите: „Няма да ме изоставиш, нали, майчице?“
Отговорът е: „Разбира се, че няма да те изоставя, скъпа, обещавам. А обещанието си е обещание“.
Оттогава Кей О"Бара е неотменно до дъщеря си, като я храни на всеки два часа, 24 часа в денонощието, в продължение на 38 години. Кей си отива от този свят на 7 март 2008 година. Грижите за Едуарда поема по-малката й сестра Колийн.
Трогнати от безусловната любов на тези три жени, Уейн и Марселин Дайър се заемат да опишат събитията в живота им и чудесата, които им се случват. Приходите от книгата даряват на семейство О"Бара, а високата им цел е да изрекат
гласно безмълвния призив на Едуарда за състрадание към всички, които страдат и изпитват болка. А също и да покажат, че надеждата е непобедима.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
