В социалната област въпросникът е най-важният инструмент за научни изследвания. От неговите качества зависят в крайна сметка и адекватността на събираната информация, и успехът на всяко конкретно изследване. Проблемите в тази
област са извънредно много. И са поне толкова сложни, колкото езикът и социалните
взаимодействия между хората, взети заедно. Понякога се мисли, че всеки образован
човек може успешно да конструира, апробира и прилага този научен инструмент -
въпросника. Но това е една илюзия, защото уменията да се задават въпроси в научните изследвания са едновременно наука и изкуство. Конструирането, апробирането
и прилагането на въпросника има своя собствена технология, процедури и принципни изисквания.
Настоящата монография е опит да се отговори на потребността на изследователите от конкретни знания и умения за технологията на конструиране и апробиране на въпросниците. Толкова повече, че тази потребност се очертава на фона
на все по-широко разгръщащите се емпирични изследвания в почти всяка социална
област.
В отделните части на монографията са представени основните резултати от:
1) направения критичен анализ и обобщения на съвременните достижения в
областта на конструиране и апробиране на въпросника; 2) разработените систематизации на функциите, принципите и конкретните процедури и етапи в процеса на
създаването на адекватен на целта, задачите и практически работоспособен въпросник; 3) критериите за оценка на качествата на конструирания въпросник;
4) проблемите, засягащи апробиране на отделни въпроси и на въпросника като
цяло. Специален акцент е поставен върху предварителните когнитивни проверки
и експерименталното прилагане на въпросника в конкретните практически условия
преди самото изследване. Предложена е авторска концепция за принципните изисквания, етапите и процедурите, през които преминава сложният изследователски
процес по създаване на въпросника. Обосновава се и един допълнителен етап за
проверка на качествата на въпросника „post factum", т.е. след като изследването е
вече приключило. Предложена е специална „SOS-техника" предназначена за проверка и контрол на „опасните точки", т.е. на рисковете за грешки при разработване
на въпросника.
Към всичко това се прибавят и най-важните резултати от критичния анализ
на българския опит в това отношение. Той е оценен през погледа на представители
на академичната общност и на социологическите агенции. Както и резултатите от
проведените методически опити, засягащи различни аспекти от процедурите по
създаване на въпросника.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
