Хебраисткият термин Сефарад се появява само един път в Библията, в Авдий 20, и се отнася първоначално до Сарди - столица на Лидия в Мала Азия. На иврит - така, както се е говорел по Средиземноморието, Сефарад означава Иберийския полуостров. В този смисъл сефаради са еврейските общности от Полуострова, или идващи от Полуострова преди или след прогонването им от Испания през 1492 г. Днес в разширеното значение на думата и вследствие както на продължителни културни контакти, така и на относително сходство в традициите сефаради биват наричани всички или почти всички неашкеназки евреи и по-специално евреите от Магреб и от Изтока. След 1492 г. сефарадският юдаизъм със своя юдео-испански се е роял главно на Балканите, а също така, но в по-малка степен в Западна Европа, в Магреб и в Новия свят, където влязъл в контакт с местните общности. Тази съставка на юдаизма развива специфична, богата и разнообразна културна традиция, която дълго време е оценявана по достойнство в целия еврейски свят, включително в ашкеназкия. Нашият труд засяга главно възникването на сефарадския юдаизъм на иберийска земя, промените на място в течение на времето, разпиляването му впоследствие и в крайна сметка се съсредоточава основно върху привилегированата зона на повторното заселване на сефарадите на Изток.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
