Сборникът "Игри, актьори, роли в класната стая и в живота" включва докладите, които са изнесени на националната конференция, проведена под същия наслов през м. април 2011 г. в Софийския университет в чест на проф. дпн Мария Герджикова.
Текстовете от първата част на сборника – Литературата като игра: „играем, за да знаем“ – откривателски се вглеждат в игрите, които (езикът в) Литературата играе – от жизнерадостните „театрални инсценирания“ на Възраждането през игровите техники, компенсиращи „разколебаността на субекта“ в модерната епоха, до понякога сепващите с дълбоката си тъга „езикови игри“ на най-новата ни литература.
Втората част на сборника – Кой „съм“, кой „ставам“ в класната стая – 1: „играем, за да можем“ – обединява текстове, открояващи социалноградивния потенциал на ученето на езика и литературата, способността на изкуството на словото не просто да въздейства върху ученика – читател, но и да динамизира идентичността му, да му помага да надхвърля фактуалното си битие и да разпознава себе си в различни обществено значими роли.
В третата част на сборника – „Учим не за училището, а за живота“ – са поместени текстове, за които най-изкусителни от изследователска гледна точка се оказват „местата“, недовиждани или снизходително подминавани от систематичния Разум – интердисциплинарните полета, междупредметните интерсекции, където различните езици вече не са „себе си“, но и още не са „други“, там, където дискурсът се „вкоренява“ в живота, неподдаващ се на предварително изчисление и пресмятане.
Последната част на сборника – Кой „съм“, кой „ставам“ в класната стая – 2: властовият ресурс и неговото разпределение в образователното пространство – консолидира текстове, съсредоточени върху Учителя. Неговата фигура по традиция се свързва с (упражняването на) Властта, но, оказва се, в съвременните властови констелации и тази роля вече не може да разчита на гравитационната сила на доскоро изглеждали „изконни“ културни стереотипи…
Сборникът представлява интерес на първо място за читатели, свързани по един или друг начин с ученето и преподаването на езика и литературата, но и за всички, за които образованието не е къс и прост маршрут към ясен хоризонт, а собствено присъщ на човека нелек път към себе си и към другите – към неизвестното…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
