...Спомням си, че още като студент в Пловдивския университет бях много заинтригуван от кратката бележка в съответния том на «Речник на българската литература», че в 1933 г. (всъщност 1932) Чудомир отива в Истанбул и Бурса, но с каква цел, индивидуално или служебно и за какъв срок – тези въпроси останаха да висят в съзнанието ми.
Не след дълго неведомият (и непредсказуем) вятър на съдбата ме отвя именно към Бурса и Истанбул, но завръщането в литературните води щеше да стане след едно принудително откъсване от десетина години.
Онези въпроси от студентството придобиха актуалност преди няколко години, по-точно, през 2008-а, когато в един юлски ден се оказах в Литературно-художествен музей «Чудомир» в Казанлък.
В настоящата книга се публикуват за първи път с всички необходими пояснения и коментари записките, които Чудомир си води в един бележник с бледорозови корици и карирани листове; докладът «Пътуване до Цариград», изнесен пред учителската колегия в Казанлъшкото педагогическо училище на 19 май 1932 г.; трите пощенски картички, които изпраща на съпругата си Мара Чорбаджийска от Истанбул, Бурса и Принцовите острови, акварелът «Св. Ирина», а също така фотографии, скици и пр.
Разбира се, тази научна екскурзия, проведена от 27 април до 11 май 1932 г. с участието на 80 български учители по история, география, рисуване и ръчна работа от различни краища на страната под ръководството на инспектори от тогавашното Министерство на народното просвещение и присъствието на академичните светила Б. Филов, В. Златарски и Св. Примов не може да се разгледа като едно обикновено пътуване в съседната страна. Без съмнение, тя се явява резултат от процъфтяващите турско-български отношения в културната сфера от началото на 30-те г. на миналия век и би следвало да бъде оценена именно в контекста на тази добросъседска атмосфера и приятелство.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
