Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи
нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се
превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня
си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и
подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се
завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти...
“Пътуване по посока на сянката” е разказ за разказването. За способността на
историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се
довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито
имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена
от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и
своя печат на съдбата. Срещата между животите им е в тънката и променлива
граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и
повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-
митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието
са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на
фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии,
участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често
комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен
както всички останали на превратностите на фабулата.
“Макар романът й „Пътуване по посока на сянката” да остана необговорен
и това донякъде да се дължи на факта, че живее в Атина, Яна Букова остава
една от най-добрите български писателки и преводачки.
Този роман със сигурност ще получи във времето подобаващо място в
българската литература, място, което Яна Букова вече е завоювала със
своята поезия и с преводите си.”
Силвия Чолева, Артефир
“...„Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова оспорва общоприетите
нагласи по отношение на миналото, на първо място защото се занимава с
време, в което, според учебниците, българска история няма, с „тъмните
векове”. На всичкото отгоре се занимава с тях по сложен начин, с различни
гледни точки – на чужденеца, на жената, на човека, който влиза и излиза
от манастирското и разбойническото битие и т.н. При това, разглежда
всички тези истории не в наложените впоследствие рамки на националната
територия и предстоящата национална кауза, а съвсем флуидно, в целия им
асоциативен потенциал от назоваването на един от основните герои „Никой”
до фикционалните (по Борхес) легенди на несъществуващи племена. В този
смисъл, „Пътуване по посока на сянката” се родее с Вера Мутафчиева и
многоликото минало, описано в „Летопис на смутното време” и „Случаят
Джем”...”
Зорница Христова, в. “Култура”
“Една от най-прекрасните и необикновени книги, които съм чела...”
Мария Донева, личен блог
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
