Людоедството е значително по-старо явление от първите опити за документиране на човешката история.
Доказателство за това, че канибализмът е залегнал дълбоко в психиката на човешкия вид, са редици митове и легенди, в които присъства темата за людоедството. За канибализъм говорят писатели като Шекспир ("Тит Андроник") и Даниел Дефо, авторът на "Робинзон Крузо". На страниците на прочутата книга верният слуга Петкан замалко да стане жертва на жестоките канибали, от които успява да избяга в последния момент. Даже детската литература гъмжи от отвратителни образи, хранещи се с хора и предимно с деца. Без съмнение канибализмът е едно от най-старите и дълбоко вкоренени в човешката култура табута и продължава да провокира любопитството до днес.
"История на канибализма" е живо написано и много поучително четиво, проследяващо людоедството от известните най-ранни случаи на практики до наши дни.
Авторите анализират яденето на човешко месо в светлината на културните и антропологични предпоставки за това. Спират вниманието си и върху личността на онези индивиди в човешката история, които дължат мрачната си лава на тези свои склонности - от полулегендарния Суони Бийн от Шотландия до мисис Лъвет (съучастничката в престъпленията на Суини Тод) и нейните понички с месо, от Ед Гейн, чиито погнусяващи деяния инспирират хичковия "Психо" и "Тексаското клане" на Маркъс Нисиел, до най-нашумялото напоследък дело на Армин Майвес, който намирал жертвите си чрез интернет.
Това е една завладяваща, навеждаща на много размисли книга, но в никакъв случай не е за хора със слаби нерви...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
