В днешните български земи едновременно (в 343 г.) се провеждат два църковни събора - Сердикийския (в днешна София) и Филйпополския (в дн. Пловдив). Те отразяват много остро противоречията в религиозно отношение на отделните региони на Римската империя (източни срещу западни епископи). В основата на противоборството, породило организирането на контрасъбора във Филипопол, стои ариянската ерес. Тя отхвърля една от основните, най-важни църковни догми - за двуединството на Бог-отец и Бог-син, и съответно отхвърля Светата Троица.
Религиозните спорове се усложняват от противоречия, породени от различни тълкувания на правата на отделните провинциални църковни събори и органи да налагат и отменят наказания на свещенослужители.
В такъв исторически контекст концентрира вниманието си авторът на предлаганата книга. Той съсредоточава интереса си върху контрасъбора във Филипопол. Очертава се същността на противоречията; показано е настъпването на ереста и съответно - съпротивата срещу нея. Реконструирани са конкретните детайли на събитието. Оригиналът на текста е защитен като теза в Православния богословски институт на Вселенската патриаршия в Женева.
Избраният от автора подход и към изложението като цяло, и към структурата на текста, позволява събитията да бъдат показани в тяхната динамика и обрати. Това придава подчертана раздвиженост на изложението. Независимо от спецификата на разглежданата проблематика в характера на привежданите исторически свидетелства авторът успява да направи своя текст достъпен и занимателен за една по-широка публика. Книгата е интересен прочит на събития от историята на християнството в българските земи през противоречивата следконстантинова епоха.
Николай Поппетров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|