Началото на един нов век винаги е свързано с големи надежди и очаквания. Нека само си припомним, че когато през 1968 г. Стенли Кубрик и Артър Кларк (за когото ще стане дума и по-долу) създадоха филма „2001: една одисея в Космоса“, никой не се съмняваше, че ни представят едно реално бъдеще с лунни бази, пътнически рейсове в космоса и полети до най-далечните планети на Слънчевата система. Уви, дългоочакваният Милениум дойде и отмина, без да го запомним с нищо особено, освен споровете дали не бе отпразнуван с една година по-рано. Останаха несбъднатите надежди. Навярно с подобни настроения е бил посрещнат и миналият ХХ век. По онова време оптимизмът е подклаждан от прогнозите (често удивително точни) на Жул Верн. Но заедно с тях идва и дълбоката тревога от прекрачването в един свят на глобални, а често и вселенски проблеми. Младият Хърбърт Уелс току-що е положил началото на съвременната фантастика с мрачната си антиутопия „Машината на времето“. И не е само Уелс – той просто е най-звучният глас в един литературен хор на дълбоката, почти подсъзнателна тревога за мястото на човека в битието.
И ако Уелс е остър и звучен като зов на тръба, то един друг автор от началото на миналия век отеква впечатляващо и тържествено като звън на далечна камбана. Това е .....
Едуард Джон Мортън Дракс Плънкет, 18-и барон Дънсейни (1878–1957) е ирландски писател и драматург, творил под псевдонима Лорд Дънсейни.
Смятан е за един от основоположниците на жанровете фентъзи и хорър. Писал е също така драми, поезия и други видове произведения. Публикувал е близо 60 книги.
Дънсейни е учил в Итънския колеж и Кралската военна академия "Сандхърст". Служи като офицер през Втората бурска война и през Първата световна война. Бил е страстен ловец и спортист, както и шампион на Ирландия едновременно по шахмат и стрелба с пистолет.
Известен е най-вече с многобройните си литературни творби — разкази, романи, драми, стихове — много от тях написани с паче перо. Обичал е да преписва лично творбите си в специално подвързани томове, които се пазят в семейния архив на рода Дънсейни.
Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890–1937) е американски писател на ужаси и фантастика. Роден е в Провидънс и живее там през почти целия си живот. Той започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет поради проблеми със здравето. Първата му публикация е разказът „Алхимик“.
Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алан По, Хауърд Филипс Лъвкрафт е едно от големите имена в литературата на ужаса през ХХ век. Освен в художественото си творчество, идеите си за литературния ужас Лъвкрафт оповестява в богатата си кореспонденция с писатели-съмишленици и най-вече в есето „Свръхестественият ужас в литературата“ – пространна и богата на идеи разработка, публикувана през 1927 година.
Уилям Хоуп Ходжсън (1877–1918) е английски автор. Той оставя след себе си огромно като количество творчество, най-вече есета, кратка фикция и романи, обхващащи няколко припокриващи се жанра, включително ужас, фантастика и научна фантастика. Ходжсън използва опита си като моряк, за да придаде автентичен детайл на кратките си истории на ужасите, в много от които действието се развива в океана. Романите му "Домът сред пущинака" (1908) и "Нощната земя" (1912) имат по-космически теми. В началото на кариерата си Ходжсън се посвещава на поезията, въпреки че малко от неговите стихове са публикувани, докато е жив. Сред съвременниците си е известен и като фотограф и културист. Умира през Първата световна война на 40-годишна възраст.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
