1987.
Единственият, който истински разбира четиринайсетгодишната Джун, е вуйчо й – прочут художник, умиращ от болест, която майка й не иска да назове.
След смъртта му й остават само любимият му руски чайник, безценен портрет и една книга със скрито между страниците послание.
„Кажи на вълците, че съм си у дома” е затрогваща история за страданието и състраданието, които носят неочаквана утеха и странни приятелства, за съзряването и изборите на зрелостта, но най-вече за любовта – изгубена и преоткрита.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
