Класическите
произведения на
българската
литература са
слънчевите стълбове,
крепящи националното
ни самосъзнание. Те са
кристалните мостове
на възторга, по които
Отечеството ще
премине през огън и
страдание и ще пребъде
в третото хилядолетие.
Издателство „Захарий
Стоянов" предлага
специална поредица -
най-доброто от
високата българска
класика. Всеки том
е придружен от статии,
анализиращи от
различни гледни точки
творчеството на
българските класици.
Изданието е насочено
към ученици и
студенти, както и към
широката българска
общественост.
Молитва
Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача
гнева и болката си, и лъжите.
Наивен бях. И вярвах много.
На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много.
И много ми е болно. Нищо.
Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
Към всички си еднакво мила:
Треви и хора, зверове и птици...
Земя. дари ме с твойта сила -
да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците,
герои от еснафите да сторя
и скромни люде - от глупците.
Земя. дари ме с малко сила -
да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко
и е дошъл по твоите пътеки...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
