Романът се нарича „Оксиморон". Подзаглавието е „нечовешки роман". Това също е оксиморон. (Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. Ако не четете книгата, обяснението го има в Уикипедия.)
Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха, слон или куче, а от хора.
Тоест - всеки роман е човешки.
А този - не.
Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В нещо странно. Проектирано, генно-модифицирано и мултиплицирано.
В Хектор - това е героят на романа.
Кой е Хектор?
Един компромис. През живота си направих доста компромиси. Дори ги разделях, според случая: на малки и големи, на съществени и несъществени, на революционни и еволюционни, на допустими и недопустими.
Гюстав Флобер бил казал: „Мадам Бовари - това съм аз".
Без да съм Флобер, ще кажа като него: „Хектор - това понякога съм аз".
А вие?
Михаил Вешим
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
