Прочутият чилийски поет Пабло Неруда създаде творчество, което е безпримерен отклик на събития с национален, континентален и планетарен обхват. Испаноезичният носител на Нобелова награда осъществи гениалното си дарование в различни естетики на световния литературен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма.
Днес изследователите го определят като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.
Настоящото издание отвежда към някои страници на Пабло Неруда, съхранени в паметта и разума на четящото човечество. Великият поет като че ли се преражда всеки ден, защото всеки ден някой прочита неговата поезия за първи път, а друг я препрочита с нови очи.
Поезията се ражда от болката. Радостта е самоцел.
Пабло Неруда (1904 – 1973) е псевдонимът на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто – поет, писател, дипломат, сенатор, кандидат за президент на своята страна, Чили; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Неруда. Пабло Неруда е смятан за един от най-видните и влиятелни творци на своя век; „най-великият поет на ХХ век на всички езици“ според думите на Габриел Гарсия Маркес. Сред многобройните му отличия изпъкват Нобеловата награда за литература за 1971 г. и званието „доктор хонорис кауза“ от Оксфордския университет.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
