… Така че някога, когато ми бе необходимо, аз си сътворих “свободните духове”, на които е посветена тази унило-неустрашима книга със заглавието „Човешко, твърде човешко": подобни „свободни духове" нито съществуват, нито ги е имало - но те ми бяха тогава, както казах, нужни за компания, за да запазя доброто си състояние сред лоши неща (болест, самота, чужбина, огорчение, бездействие): като храбри приятели и призраци, с които бъбриш и се смееш, когато имаш желание за бръщолевене и смях и които изпращаш по дяволите, когато ти доскучаят - като компенсация за недостиг на приятели. Че подобни свободни духове някога би могло да има, че нашата Европа утре и вдругиден ще има сред синовете си подобни доблестни и дръзновени момчета, реални, от плът и кръв, а не както в моя случай подобни на схема и сякаш излезли от играта със сенки на отшелника, в това аз ни най-малко не искам да се усъмня. Аз вече ги виждам да идват, бавно, бавно; и може би правя нещо, за да ускоря тяхното идване, като предварително описвам рожба на каква съдба ще са, по кой път ще ги видя да идват?…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
