Данило Киш е писател-герой за мен. Със своята дълбоко морална теза за това, че централният въпрос за писателя на ХХ век е въпросът за лагерите – Освиенцим и Гулаг едновременно; със своите лирически похвати, които еднакво пробуждат както мечтания над ектенията на провинциалните гари, така и тревожно потръпване на обзетата от безпокойство душа; с твърдението му, че кичът е неунищожим като пластмасова бутилка… с цялостната линия на своя живот и своето творчество за мен Данило Киш представлява най-благородното проявление на балканското въображение.
Алеш Дебеляк
Киш често пише като поет. Това важи особено за ”Градина, пепел“ – роман, който е пълен с изненадващи образи и стилистични фигури. Гогол и Бабел също са ги обичали, тъй като за тях е било ясно, че в комбинация със способността за ясно възприятие смелият полет на мечтата е в състояние да превърне и най-обикновените неща в поезия…
За всеки, който би желал да разбере Киш, трудността идва от неговата уникалност. Подобно на останалите югославяни по своето време и той е съставен от многобройни идентичности и принадлежи към различни култури, но все пак единственото, което желае, е да бъде себе си.
Чарлз Симич
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
