Анвторът е есеист и преводач на художествена литература. Като гост на Берлинската артистична програма към DAAD живее в Германия. Пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Изнася лекции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. Публикува студии, есета и статии върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Превел е над тридесет романа, драми и сборници. Съставител и преводач е на антологиите Австрийски разказвачи, До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век, Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век, Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век, Немски есета и студии от XX век и др. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена. Автор е на есеистичните книги Писатели за творчеството (2007) и Флейтата на съня (2010). Живее в София и в родопското село Солища - като писател и преводач на свободна практика.
Книгата представя петдесет размишления върху благодатта на думите, смисъла и границите на словото, значението и багрите на мълчанието. Какво отличава изказа на поета от повседневното говорене? Думата на поета пониква от неговия инстинктивен опит, тя носи предмисъл, която още не е изкристализирала в реч, живее от наситеността на бляна, от халюцинацията на мечтата, от властта на спонтанния жест. Поетът не търси истината, той я създава. Владетелят на думите сънува своите фантастични, загадъчни, заклинащи съновидения - и неговата словесна стихия, поради художествената мощ, става по-действителна от самата реалност...
В обкръжението на големи литературни творби Венцеслав Константинов осмисля изкуството на творческото четене, всекидневието на красотата, изучаването на невидимия човек, копнежа по необикновеното, болката като инструмент на познанието, приключениятя с привидността, благодатното усамотение, живота в подражание и живота в спомена, диренето на изгубената самоличност, отломките от пейзажа на душата,
Есетата са споделен духовен опит, натрупван с десетилетия. Те ще се приемат от читателя – предимно младия – като прясна глътка сред потока от изхабена, мъртва, ненужна, но обсебваща с гръмогласието си информационна стихия.
"Венцеслав Константинов е сред малцината интелектуалци у нас, които системно и задълбочено представят западноевропейската литература пред българските читатели... Венцеслав Константинов е от тези личности, които с възторг откриваха (и анализираха, и разказваха умно за откритията и прозренията си) западноевропейската духовност."
Стоян Вълев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
