В романа “Човекът, който се смее”/1869/ Юго пресъздава ожесточената борба, която се води в Англия след Революцията /1648/ между потомствените благородници, които се стремят да възстановят привилегиите и властта си, и бунтовно настроеното простолюдие, което отхвърля опеката на феодалната знат и въстава срещу реставрацията на монархията. Романистът ни въвежда в смутната социално нравствена атмосфера на “епохата на компромисите”, отвоювани с кървави стълкновения, в която царстват хаоса, съзъклятията и тайните братства, платените отмъстители и наемните убийци. Той се интересува от противопоставящите се морални тенденции в самобитния “дух на времето” - властолюбието, алчността и лицемерито на аристократичното съсловие се сблъскват със свободолюбието, честността и устрема към справедливост на хората от простолюдието.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
