Една история от Андреас Щайнхьофел за паметта, която понякога губим, и за специалната връзка между едно момче и дядо му.
Това е историята на Макс, каквато я знаете от вестниците и телевизията. Спомняте ли си? Не? Макс живее в този малък град, може би много по-малък от вашия. Представете си как по тази пътека в долината решително са се устремили Макс и дядо му, а госпожица Шнайдер подтичва след тях – три забързани човешки точици.
Защо се бяха разбързали ли?
Ами, защото бягаха. Защото всички бяха по петите им. Защото това беше денят, в който Макс отвлече дядо си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|