Разказите на Алекс Букарски са като пънкарски купон в македонско студентско общежитие: тресня, евтин алкохол и мизерия, но от време на време някой казва по нещо толкова блестящо, че дори не си сигурен дали си чул правилно.
Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър.
Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара.
В най-добрите си моменти прозата на Букарски става толкова бясна и пълнокръвна, че сякаш напира да се измъкне от страницата и да ти фрасне един по носа: "ако съм знаел, че ще стане политик от него, абе не летва бе, абе щях светофара да изкъртя от кръстовището и с него да го утрепя."
Това казва българският писател Богдан Русев за македонския писател Алекс Букарски (bukarski.blog.com.mk). И двамата са млади и талантливи, но Алекс е по-млад – едва на 23 години. В момента е студент по филология в Скопския университет, но иначе е роден в Битоля.
Букарски обяснява мотивите за навлизането си в литературата така: "Това, което съм чел от македонските автори досега не ме задоволяваше, защото македонските автори не работят с теми, които ни засягат и ни мъчат, аз третирам епохата на прехода."
Първите си разкази публикува пред скромна публика в собствения си блог в интернет, както и в някои от популярните македонски портали.
През декември 2006 г. става официозен – печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум".
Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани за около две седмици.
Алекс Букарски е желан гост в най-популярните ток шоута по македонските телевизии - "Чуму", "Върти-сучи", "Яди Бюрек"(няколко пъти), "Имаш слика, гаси тон", заради смелостта си да изповядва радикални възгледи и заради красноречието си.
В България "Люде, на които не им се отваря парашутът" се издава от сдружение "Словото". Книгата представлява сборник от разкази с автобиографични елементи, описващи живота в Битоля и Скопие, преведени са от Константин Павлов.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
