Това проучване се изгражда преди всичко върху „Историята на Караман" („Караман тарихи") или „Летописи на династията Караман" („Таварих-е ал-е Караман") от Ахмед Бей Шикяри. Анализирайки текста на самия летопис, ние се присъединяваме към онези автори, които смятат, че Ахмед Бей е починал през 992 г.х. (14.01.1584 - 03.01.1585 г.), а не през 1506, 1507, 1508, 1512 или 1517 г. сл. Хр. Това заключение произтича от изследването на изложението на самия Шикяри за ХV и XVI в. То е доста кратко и непълно и показва, че авторът не е бил пряк свидетел на описаните събития от това време. Този летописец превел на среднотурски език в проза от персийски език в стихове шахнаметата на Ходжа Деххани от XIII в. и на Яриджани от XIV в. и допълнил историята на караманците, караманските владетели и българите в Анадола с данни за XV и първата четвърт на XVI в. Оригиналните шахнамета на Деххани от XIII в. и на Яриджани от XIV в. на персийки език не са открити до днес.
„Историята на Караман" хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Малка част от данните за българи от разширения вариант на този летопис въз основа на един ръкопис - препис от 1908 г. - са разчетени и публикувани през 1921 г. в две статии в цариградския вестник „Икдам" от турския професор Неджип Асъм. Голям брой сведения за българи от този източник бяха преведени за пръв път на български език, коментирани и анализирани в монографията „Българите в Мала Азия". В нея авторката (Катерина Венедикова - б.р.) прави критичен преглед и на изследванията върху българите в Анадола в района на Българската планина, върху Българската планина и Българския рудник. Въз основа на анализа на трудовете на десетки автори тя стига до заключението, че към българите, преселени в късното средновековие в други райони на полуострова (Северозападна М. Азия - Бурса, Балъкесир и пр.) учените са проявили интерес още в началото на миналия век. Но, изглежда, едва през двадесетото столетие изследвачите са отправили поглед и към Българската планина в Южен Анадол и към българите, обитаващи тази планина и околностите й. Видни турски, български и чужди учени, повечето професори, като Вл. А. Гордлевски, Н. Асъм, 3. В. Тоган, М. Ерьоз, Й Линднер, М. Х. Иинанч, М. Дж. Ш. Текиндаг, Дм. Еремеев, М. Ф. Угур, М. М. Коман, Ф. Сюмер, И. Х. Узунчаршълъ, Ива Божилов, Е. Селян, С. Овнанян, Е Острогорски, В. Златарски. О. Туран, И. Меликоф, В. Гарбузова, И. Татарлъ, Е Йонен, Х. Онган, И. Шахин, Л. Доросиев, Вл. Т. Хиндалов, Б. Гюзелев, А. Р. Ялман-Ялкън, Кирил Младенов, Мюрсел Йозтюрк и др. имат определен принос в осветляването предимно на единични обстоятелства, а в по-малка степен в изясняването на група от проблеми, свързани с Българската планина, българите и Българския рудник. За произхода на българите в Южен Анадол са изказани предимно предположения, а категоричните твърдения за славянския език и християнската религия на тези българи в повечето случаи не се подкрепят от изследователите с позоваване на конкретен извор.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
