Състояние:много добро
Описание:Николай Иванов Райнов (01.01.1889, село Кесарево,
Великотърновскo - 02.05.1954, София) е български
писател. Син на национал-революционера Иван Райнов.
Завършва Духовната семинария в София (1908).
Учи философия в Софийския университет (1911),
но поради липса на средства е принуден да прекъсне.
Става писар в гр. Провадия (1911). Издава първата
си книга „Богомилски легенди” през 1912 г. под
псевдонима Аноним. Участва в Първата световна
война като военен кореспондент на Дойранския фронт.
Завършва Държавно художествено-индустриално училище
в София (1919). Пак през 1919 г. пътешества в Египет
, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар
в Народната библиотека в Пловдив (1922-1927), през
1925-1927 г. е командирован във Франция. Превежда
„Тъй рече Заратустра” от Ницше (1919). Професор по
история на изкуството в Художествената академия,
София (1927-1950). Член на СБП. Пише стихове от
ученик в семинарията, които публикува за пръв път
през 1904 г. в списанията “Летописи” и “Художник”
под псевдонима К. Поборников. Автор на 30 сборника
с преразказани “Приказки от цял свят” (1931-1934)
, „История на пластичните изкуства” (12 тома, 1941),
„Вечното в нашата литература” (9 тома, 1941).
Автор на поезия, проза, трудове по изобразително
изкуство, фолклор, етнография и др.; редактор на
списания и вестници. Книги: „Видения из древна България” (1918),
„Книга за царете” (1918), „Очите на Арабия” (1918),
„Слънчеви приказки” (1918), „Между пустинята и живота”
(1919, за този роман е отлъчен от църквата),
,„Градът” (поема, 1918), „Книга на загадките”
(1919; 1928), “Светилник на душата” (1920),
“Имало едно време. Сказание в пролог и 3 действия”
(1923), “Корабът на безсмъртните” (стихове, 1928),
”Отдавна, много отдавна” (разкази и легенди, 1939),
“Сърдечен огън” (дамаскини и притчи, 1939),
“Счупени стъкла. Разкази из съвременния живот”
(1939), “Кръвожадни” (роман, 1947), “николай Павлович”
(1955), “Избрани произведения” (1957), “Избрани
произведения в 4 тома” (1969-1971), “Пълно
събрание от съчиненията. Т. 1, 11-14 (1918-1939)
и мн. други. Академик (1945), дописен член на
Българския археологически институт. Активен
сказчик. След 09.09. 1944 г. е съосновател и
първи директор на Института за литература на
БАН (1948-1949). График, декоратор, философ,
преводач. Владее много европейски езици.
Творческото му наследство включва 80 тома. Баща
на скулптора Боян Райнов и писателя Богомил
Райнов.
|